Месото в касапницата не беше много чисто. Носеха го от салханите на кон или магаре, с талига, а някой с кобилица на рамо. Мухите кацаха по него. Тук- там се виждаше и някоя смазана. Кметът беше издал заповед от 11 до 5 часа следобед месото да се поставя в шкафове, или да бъде загънато в чисто платно, но това беше частична мярка против замърсяването.
Павлето продължи нагоре по калдъръма. Мина покрай къщата на доктор Рашко Петров. Беше на номер23. Сега имаше нов собственик. Той запази вътрешната уредба. Камината беше на мястото си. Голямата маса с извити крачета все още беше застлана с зелена, плюшена покривка, а над нея дантелено перде от чеиза на Харитина. Газената лампа с глобуса от син фосфор и тесни бели ивици, която подари на доктора един бей, който го беше излекувал от съклет, все още гореше. Миндерчето стоеше до камината, отрупано с възглавнички. На дюшемето беше просната дебела плъст, като ония, дето някога ги чукаха в тепавицата на Чепино помакините. На стената до кандилото сто ...