Павлето забърза към дома. Нали тази вечер го чакаха уроците по пиано. Външната порта беше отворена. Той прекоси тясната каменна пътека и тичешком се изкачи по стълбата. В голямата одая, където беше пианото, Вяра и майка му бяха седнали  и си бъбреха нещо. Той вече знаеше името ù. Отварянето на капията я стресна. Двете спряха  и тя погледна към него.
- Добре дошел, син, как мина днес? - обърна се майка му към него.
   Стефана беше разбрала, че става някаква промяна с момчето ù. Нещо го мъчеше. "Дъл пък! А мож да са лъжи!"
   Павлето прекоси одаята  и се приближи към пианото. Очите му искряха. Той подаде плахо ръка и седна до Вяра. Тя сама започна разговора.
- Това тук е до. Първо, Павле, трябва да научиш нотната стълбица. И  продължи: до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до.
А сега е твой ред - подкани тя.
   Момчето подхвана плахо, но изведнъж  започна уверено и продължи.
- А сега сложи първия си пръст на този клавиш. Кат стигнеш до ми, прехвърли първия пръст на фа. И така до край.
   Урокът продължи близо час. Двамата не бяха усетили времето. Вяра вдигна глава от пианото и се обърна към стрина Стефана.
- Трябва да тръгвам, щото как сме я подкарали. Мама и тате ше ма чакат. Пък ей на, свечерява са.
- Айде, чедо, тръгвай, да не ти са карат вкъщи! - изрече тя.
    Момичето се изправи. Подаде първо ръка на Стефана, а после на момчето и тръгна. Павлето побърза да я настигне. Хвана я за ръката и поведе към портата. Щом като стигнаха там, той леко допря устни до ръката ù и свенливо се усмихна.  Така стояха няколко минути, след което момичето издърпа ръката си.
- Лека нощ, Павле - рече тя. Утре е Никулден. Няма да са видим. Нек да ти е весел празника! 

   На сутринта стрина Стефана стана рано. Запали пещта. Омеси тестото в нощвите и го сложи да втаса близо до камината. През това време приготви и рибника. Шарана осоли, напълни го с наситнени орехи, лук, червен пипер, заши го с бял конец, а отгоре насоли, опепери и намаза със свинска мас. Оваля го в тесто. Украси го с три кравая и един по средата. Сложи го върху камината, за да чака реда си. Един кравай  беше за Свети Никола, покровител на моряците и рибарите. В горещата жарава зарови картофи, та да се изпекат. 

Следва продължение