Павлето забърза към дома. Нали тази вечер го чакаха уроците по пиано. Външната порта беше отворена. Той прекоси тясната каменна пътека и тичешком се изкачи по стълбата. В голямата одая, където беше пианото, Вяра и майка му бяха седнали и си бъбреха нещо. Той вече знаеше името ù. Отварянето на капията я стресна. Двете спряха и тя погледна към него.
- Добре дошел, син, как мина днес? - обърна се майка му към него.
Стефана беше разбрала, че става някаква промяна с момчето ù. Нещо го мъчеше. "Дъл пък! А мож да са лъжи!"
Павлето прекоси одаята и се приближи към пианото. Очите му искряха. Той подаде плахо ръка и седна до Вяра. Тя сама започна разговора.
- Това тук е до. Първо, Павле, трябва да научиш нотната стълбица. И продължи: до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до.
А сега е твой ред - подкани тя.
Момчето подхвана плахо, но изведнъж започна уверено и продължи.
- А сега сложи първия си пръст на този клавиш. Кат стигнеш до ми, прехвърли първия пръст на фа. И така до край.
Урокът продължи близо час ...