Глава 21
Звездите вече се показваха над обкръжения Петроград. В небето над града нямаше нито един облак. Вечерта беше чудесна, леко прохладна, а тишината около и в самия град смразяваща. В града всички очакваха скорошната първа атака към града. Мракът настъпи. Войниците на стените на града чакаха неспокойно. Никой дори и не си помисляше, че ще им се размине. Обикновено по това време започваха да се чуват песните на щурците. Но тази вечер щурците ги нямаше. Изведнъж се чу силен тътен от падането на големи камъни. Тътена дойде от планината. След малко войниците забелязаха, че реката, която преминава през града спря да тече.
- Отрязаха реката… - Полковник Младенов минаваше на обход по стената. - Стягайте се. Искам очите ви да забелязват всяка буболечка, която прехвърчи. Ушите ви да чуват всеки шум който шумка. – той вървеше и повтаряше тези думи на всеки пост. Макар и тихо да го правеше, войниците го чуваха ясно и отчетливо. Когато стигна над портите той вдигна бинокъла. Макар че беше тъм ...