Глава 30
Холоранската армия водена от генерал Петър Джарел вървеше по павирания мокър път към тъй жадуваната цел – столицата на Белгар, Онгалград! Пътя бе равен но мокър и кален, времето мрачно и облачно. И въпреки това войниците пееха:
„Върви войниче, ти върви, ти си Холоран, върви… Върви изправен, ти върви..Върви не гледай ти назад…Върви! Назад за теб няма нищо, ти върви, върви напред, върви и не гледай ти назад, върви.
Холоранския войник върви, не спира. Той врага пробива, побеждава и сломява. Върви войниче, ти върви. Войниче ти си холоран, върви, върви напред и не гледай назад. Назад няма има само напред, върви войниче към победа. Холоранския войник не спира, не умира, той върви, той побеждава. Върви войниче ти върви към своите славни дни...“
- Виждаш ли драги ми Влад. – поде разговор в каретата си император Кърт Дерин с Влад Смилер. – Една кратка реч и са готови да обърнат света за мен.
- Така е, винаги съм се възхищавал на умелите ви ораторски способности. – отговори леко като по ...