Долови шумоленето на роклята й, стъпките, опияняващият й аромат на цветя. Различи песента на нейните обици от перли и злато. Като силен хищник подушваше и усещаше всичко от километри. Знаеше кога тъмничарите му тайно сръбваха евтино вино с отвратителен вкус. Така предполагаше, защото винаги пиеха плюейки и ругаейки безсмисленият си живот. Знаеше смените им, кога се застъпваха и кой беше на пост. Не беше нужно да ги вижда, защото ги различаваше по миризмата.
Облиза се. От устата му като мълния проблесна огромен раздвоен език, който отново скри. Беше притеснен, но тя не трябваше да го разбира. Не трябваше да я плаши, дразни или предизвиква. Желателно бе да е невидим. Нещо невъзможно за неговите внушителни размери на дракон. Затвори червените си очи. Шепот, дрънкане на ключове, скърцане на външната врата и още по-силен аромат. Колко много цветя! Как ли изглеждаха? Отдавна не беше ги виждал от тъмницата в която гниеше. Тя го беше затворила тук. Тази, която го посещаваше през ден, за да се ...