Приказка за проклетата принцеса - Драконът
Долови шумоленето на роклята й, стъпките, опияняващият й аромат на цветя. Различи песента на нейните обици от перли и злато. Като силен хищник подушваше и усещаше всичко от километри. Знаеше кога тъмничарите му тайно сръбваха евтино вино с отвратителен вкус. Така предполагаше, защото винаги пиеха плюейки и ругаейки безсмисленият си живот. Знаеше смените им, кога се застъпваха и кой беше на пост. Не беше нужно да ги вижда, защото ги различаваше по миризмата.
Облиза се. От устата му като мълния проблесна огромен раздвоен език, който отново скри. Беше притеснен, но тя не трябваше да го разбира. Не трябваше да я плаши, дразни или предизвиква. Желателно бе да е невидим. Нещо невъзможно за неговите внушителни размери на дракон. Затвори червените си очи. Шепот, дрънкане на ключове, скърцане на външната врата и още по-силен аромат. Колко много цветя! Как ли изглеждаха? Отдавна не беше ги виждал от тъмницата в която гниеше. Тя го беше затворила тук. Тази, която го посещаваше през ден, за да се любува на унижението което изпитваше и на болката в очите му за..свобода. Винаги можеше да избяга, но търпеше. Чакаше тя да се промени и да избере Истинския път. Това беше бъдещата кралица на най-богатото и могъщо царство в света. Трябваше да го управлява с разум и любов. А той щеше да е винаги до нея ...до последния й дъх. Неин приятел, воин, защитник и Съдба. Усмихна се. Това беше мечта. От тези Истини, които се случваха на други дракони в други далечни, магични кралства...
- Ама той да не би да се усмихва?! Какво безочие в мое присъствие! И дори не ме поглежда? Как се осмелява?! грубите думи на принцесата го върнаха в реалността.
Тя имаше власт над него. Притежаваше най-чистата благородна кръв с която го покоряваше и привличаше. Това бяха истинските окови в това влажно и тъмно подземие. Това беше нейната магия. Всяка обидна дума пронизваше сърцето му и го правеше слаб. Тя не знаеше и не трябваше да разбира. Знанието даваше власт, а принцесата не бе готова за нея.
- Дано да се преобрази. – въздъхна в себе си хищникът.
Някъде в далечината усещаше нейният гняв. Отново я пренебрегвал с мълчание и презрението на нищожно влечуго. Заслужавал да оре нивите на селяците в кралството. Май това бяха плановете й. Понякога се объркваше, защото долавяше нейните най-силни желания или чуваше неизречени думи.
Тя си тръгна фучаща , но с победоносна усмивка. Дори се изкиска с което стресна придворната, която винаги я придружаваше. Отново кроеше планове, които той би трябвало да осуети. Може би щеше да предупреди баща й...но не го направи.
През нощта напусна тъмницата. Така както беше мечтал повече от десетилетие. Вече нямаше смисъл да е тук. Принцесата беше изпълнена с омраза. Болеше го за нея, но полетя. Далеч от всичко, към онази поляна с безброй цветя, които ухаеха на нея и на Свобода.
Скоро тя го призова. Беше запалила драконова свещ, но кръвта й беше най-силната магия. Тя пееше, вълнуваше и излъчваше неподозирана топлина. Любов. Невероятно! Беше се преобразила и то толкова скоро! Не, не се лъжеше. Долови сълзите по лицето й, чисти като росата по диви цветя. Молеше за прошка. Долови туптящото й сърце търсещо неговото. Беше прекрасно! Беше го преживял със стотици принцеси преди нея, но не можеше да му се насити. Взаимност. Полетя, а клоните на дърветата се огънаха под радостния му рев.
Пристигна след три дни. Беше топла лунна нощ. Тя чакаше в градината пред двореца. Вятърът развяваше дългите й вълнисти коси. Лъхна го аромат на пролет. Долови познатия звън на златни обици. Очите й искряха със зелен пламък. Усмихна се на красивата смъртна принцеса. Тя му отвърна.
- Не знаех, че Драконите се усмихват. – помисли си тя.
- Не знаех, че Принцесата може да се усмихва. – отговори й той.
След това й позволи да се качи на гърбът му. Копнееше да й покаже красотата на целия свят, а защо не й на Луната?! И полетя високо, високо с нея по-щастлив и по-свободен от всякога.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Краси, благодаря ти! Поставям се на мястото на героите ми и те ме отвеждат до нови истини, върхове или реалности. Понякога и аз не знам какво ще направят.
Радвам се, че ти е харесала приказката ми. Хубава вечер, Краси! -
"... Винаги можеше да избяга, но търпеше. Чакаше тя да се промени и да избере Истинския път." На Изток, Драконът е символ на щастие и носител на мъдростта. Тук сякаш той олицетворява изпитанията и трудностите, които принцесата трябва да преодолее чрез любовта, която Драконът й дарява. Безспорно, което не може с любов, може с повече любов Много хубаво, Кате!
-
Напълно съм съгласна с теб, Бистре.
-
troia (Катя Иванова) ето това е магията на писането. И аз, и ти писахме за дракона, обаче от една изходна история се родиха два съвсем различни образа и доста различни истории.
-
Благодаря ти, Ангелче! Хубавото е, че в приказките любовта побеждава, а в живота не се знае. До сега не съм писала за проклет дракон. Винаги си ги представям добри и влюбчиви.
Здравей, Марианка! Благодаря ти. А драконът ми е почти джентълмен.
Бистре, и аз си помислих "интересно" като четох твоята приказка. Чудех се дали да го публикувам, но реших, че така ще е по-забавно. Всеки има различно въображение, стил, послание и изобщо стана уникално.
Моят дракон наистина е много влюбен. Загазил е до ушите.. -
Интересно...
И аз, и ти написахме гледната точка на дракона и се появиха два съвсем различни образа, обаче този май влюбен ми се вижда
-
Здравей, Лиа! Винаги си много мила към мен, а толкова внимателно ме четеш, че ме караш да изтръпвам. Според мен всеки човек си живее в свой свят, а някои щастливци могат да го пресъздадат в разкази, поезия, картини, музика и т.н. Радвам се, че моя свят и моите послания ти харесват. Благодаря ти..
-
..."Знанието даваше власт, а принцесата не бе готова за нея..."...Знам, че можеш много повече Катя. Намирам скритите мъдрости в редовете ти, дори и когато пишеш " релаксиращи" (аз ги наричам зареждащи и стоплящи) текстове. Има нужда от такива редове в този свят, защото черното и бялото, често ни се слива в сивотата на ежедневието и...ярките цветове на един приказен свят ни омагьосват и подземат, но трябва да има някой да ни ги покаже. Историята с драконите е вдъхновяваща. Чете се леко и неусетно стигаш до края и не знаеш дали на дракона или на принцесата да съчувстваш, а то...и двамата научават нещо ново за себе си. Та, Фантазиятата ми запламтя и на мен ми се прииска да се запозная с една нова вселена с различни цветни герои...Удоволствие е да те чета.
-
Здравей, Аластор! При драконите всичко е много. Те са много големи, ядат по много и много обичат. Благодаря ти за милите думи. То и аз си релаксирам докато пиша.
Благодаря ти, Блу! Може би някъде наистина съществува по-хубав свят.
Здравей, Стойчо! Предполагам, че когато не са гладни са много романтични. Шегувам се. Благодаря ти. -
Романтичен дракон! 😍
-
Благодаря ти Кате, че ни пренасяш в един по- красив свят.
-
Много любов, много... Като за 300 дракони.
И поляни, цветя, свещи и луна...
Само малките дракончета липсват за да е пълна картината.
Много приятна история! Релаксираща...
Благодаря за приятните минути.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
