- Ухууухууу... ухуухуху... уууууууууу!... ахааааххааааааа!
Нямаше човек в полуопустялото село, който да не настръхваше всеки път, когато чуеше тези смразяващи кръвта подвиквания на глухия и слабоумен Киро, веднага щом се мръкнеше, в навечерието на някой християнски празник. Наричаха го ”вестителят” на самодивите, но се шегуваха с това само, когато поредният празник беше още далеч. Инак се страхуваха и то доста. За това несъмнено допринасяха и тези крясъци, които вятърът, с огромно удоволствие и наслада, довяваше до края на селото. Сякаш всички природни стихии се наговаряха по празниците да плашат хората и да ги принуждават да се заключват зад високите дувари. И да се кръстят. Който не вярваше в Бога, в тези дни се молеше много. Страшно си беше... и тягостно. Едно такова, сякаш задух те стяга, сякаш нищо друго не ти остава, освен да се молиш и тоз път да оцелееш. То не бяха молитви, курбани, свещи, сълзи. И попът се пръждоса. Никой не стопанисваше вече божия храм. Единствената останала ...