Огромният паркинг бе претъпкан. Вече десет минути кръжах и търсех място. Накрая открих едно до входа на магазина. Бързо се шмугнах, а очите ми грееха от щастие.
Към колата тичаше някакво момче облечено в синьо яке с емблемата на хипермаркета и нервно махаше.
- Господине, моля ви! Това е място за инвалиди!!!
Излязох от колата, за да се разберем.
- Ооо, извинете не знаех, че сте инвалид!
Огледах се от горе до долу и нищо не ми липсваше.
- Не съм инвалид, но никъде няма маркировка, че мястото е за инвалиди.
- Инвалид сте и отново се извинявам! Ще ви донеса количка за пазаруването.
Едва сега видях, че момчето носеше очила, които приличаха на лупи от телескоп. Докара количката и ми се извини още десет пъти. Вече бях доволен. Погледнах нагоре към искрящия надпис на комплекса.
Под него светеше и друг по-малък надпис
На втория ред рекламата премигваше и много ме обърка защото първо беше
После стана ...