Огромният паркинг бе претъпкан. Вече десет минути кръжах и търсех място. Накрая открих едно до входа на магазина. Бързо се шмугнах, а очите ми грееха от щастие.

Към колата тичаше някакво момче облечено в синьо яке с емблемата на хипермаркета и нервно махаше.

- Господине, моля ви! Това е място за инвалиди!!!

Излязох от колата, за да се разберем.

- Ооо, извинете не знаех, че сте инвалид!

Огледах се от горе до долу и нищо не ми липсваше.

- Не съм инвалид, но никъде няма маркировка, че мястото е за инвалиди.

- Инвалид сте и отново се извинявам! Ще ви донеса количка за пазаруването.

Едва сега видях, че момчето носеше очила, които приличаха на лупи от телескоп. Докара количката и ми се извини още десет пъти. Вече бях доволен. Погледнах нагоре към искрящия надпис на комплекса.

"ПАРАДАЙС" 

Под него светеше и друг по-малък надпис

"Най-големите промоции на свети Валентин"

На втория ред рекламата премигваше и много ме обърка защото първо беше 

" Купи 1 и получаваш 2"

После стана

" Купи 2 и получаваш 1"

Нормално, сигурно електрониката е китайска.

Влязох във фоайето и се опияних от шума на щуращата се тълпа в огромното хале. Забързах се към първите рафтове там бе написано " С Вал 1Х2". Имаше сърца, ама всякакви сърца. От възглавнички, до букети със сърца. Някак си имах усещането, че съм в месарница, но по-важното бе да разбера, дали е вярно това 1Х2. Огледах се за служител на магазина и я видях. Симпатично момиче с червено сако, което гледаше с празен поглед и унесено ровеше в носа си.

- Извинете, наистина ли ако взема две ще платя едно?!

Тя продължаваше да рови в носа си и аз също се отнесох да следя, какво ще извади. Накрая извади пръста си и дълго го гледа. После го избърса в ревера си.

- Ни моа ви кажъ, щот съм стъжант към иликтроника, ма щом тъй пиши начи и тъй.

Взех две възглавнички и два чифта пухкави чехлички, все сърца и ги хвърлих в количката. На следващите рафтове бяха бонбони, шоколади, сладки, даже и захарни сърца, всичко е само сърца. Представих си, как моето момиче ближе такова захарно сърце и проточва боядисан в червено език по него... Възбуждащо, ама много извратено.

Отново се обърках. Всичко беше пакетирано по две. Сега, като купя две захарни сърца ще ми сметнат едно или трябва да купя четири, за да платя едно. Това си е висша математика и трябва отново да се допитам до консултант. 

И... Щастие консултантката беше в краката ми. Събираше някакви разпилени бонбони от една кутия на пода. Събираше ги, ама много странно. Сложи два в кутията и един в устата си.

- Госпожице, мога ли да ви попитам нещо?

Девойчето вдигна глава и ми се усмихна. Не бях виждал толкова омазани в шоколад зъби, а и по устните и имаше.

- Изчакайте, че броя бонбоните.

Нахвърли няколко в кутията и няколко в устата си. После сложи опаковката на рафта.

Стана и ми показа отново рекламната си усмивка за шоколад.

- Хайде сега кажете.

- Вие стажант от сектор захарни изделия ли сте?

- Не от домашни потреби съм, но не съм стажант, тъй че питайте.

- Ами обърках се, тука са пакетирани нещата по две и се чудех, дали трябва да взема четири, за да платя едно.

- Ма, Господине вий да не сте от Габрово? /пак прелестната усмивка/ На етикетите пише подробно, кое по колко и колко струва.

- Не щото се чудех, ако искам едно, какво ще платя?!

- В любовта няма едно, всичко е по две!

 Тя се врътна и отиде да дегустира други бонбони.

Погледнах етикета на първата стока и се шашнах. Дълъг, като изборен бюлетин, написан с ужасно малък шрифт и със сигурност и Гаус няма да разбере, кое е с ДДС, кое е единична цена и всичко останало. Затворих очи и започнах да хвърлям в количката. Купих бонбони сърца, шоколади сърца, близалки сърца, тигани сърца, тенджери сърца, бикини сърца, сутиени сърца, парфюми сърца, домати сърца, стекове сърца, даже намерих и краставици сърца. Едвам бутайки количката стигнах до касите, а там тълпа в няколко редици, без да разбереш, кой за коя каса е. Присламчих са в най-близката редица, но се понесоха крясъци.

- А бе, тарикат не виждаш ли, че се тикаш отпред. Отивай в края на опашката!

И аз чинно отидох накрая, а той беше до рибните продукти и щях да повърна от смрадта.

Наближава 21 часа и съм вече до касата, а влязох в 18. Поставих всички неща на лентата и опала касиерката ми вика.

- Но, Господине тук е за редовни корпоративни клиенти!!!

Погледнах я и от очите ми потекоха сълзи. Съжали ме жената и започна нервно да мята нещата от другата страна. Апарата пищеше.

- Пию.. Пию...

И накрая спря. После започна едно дълго щракане на принтера и се заточи една лента дълга около 4 метра.

- 923 лева и една стотинка.

Отново ми се плачеше, но извадих картата и платих.

Избутах количката до колата и натоварих всичко в багажника. Потеглих и опалаа... Бариерата спусната. От някъде изскочи едно рошаво и сополиво момиченце, което взе да чука по стъклото.

- Чиче, да ти вдигна бариерата, щот си много готин.

- Колко искаш?

- Пет леа.

- Ееее !

- Два леа.

- Ееее!

- Ми ти си бил грозен бе, скръндзо!

- На ти два лева и дигай.

- Ни си влюбен тиий... Ни сииий!!!

Вдигна бариерата и след много чакане се включих в бесния поток от коли.

Вече е 23 часа и съм пред вратата на апартамента с шест огромни торби. Отключвам и пъхтейки влизам, а моето съкровище спинка сладко на дивана. Телевизора включен и един се опитва да изсмуче стомашен сок от любимата си целувайки я с език.

Малкото ми ангелче си отвори едното око.

- Ааа, ти си са прибрал, милото ми. Купи ли ми подаръче?

Наведох се и я целунах по челото.

- Не едно, а цяла камара, миличко.

- А бубонки има ли?

- Сичко има и даже захарни сърчица.

- Уууу, дай да лижа идноту.

Бързо извадих захарното сърце и го подадох. Моето слънчице заспало, започна да лиже...

И... Ужас!!! Тя са раздвои!!! Ами сега... Вече имах две ангелчета... И какво ша правя. За мен няма да остане нищо за ядене.

Няма проблем, ще чакам 8 март, може да има промоция три в едно. Дано, Слънчицето ми не се разтрои.

Чакай обърках се, ще станат шест.

Ама няма да е лошо. :)