.... и мрак ще облее земята, за да скрие страха в сърцата на тези, които ще бъдат изгубени в мрака завинаги...
* * *
Кристина отвори прозореца и седна на широкия му перваз. Свеж океански въздух нахлу в стаята и леко развя косите й. Нощния хлад я погали и тя настръхна, но й стана приятно от допира му. Имаше вкус на чистота.
Колко дребни, но неповторими неща има в живота, които могат да те накарат само да съжаляваш, че след няколко дни няма да ги има и ще бъдат изгубени като шепа монети.
Тя пое дълбоко въздух и с нескритa тъга въздъхна. Искаше да се наслади на всичко за краткото време, което оставаше до мига на катастрофата. И не само тя - всеки жител на обречената Земя го правеше. След първоначалния хаос от новината за неизбежната им гибел, хората бяха приели реалността и дружно чакаха, забравили за войни и разногласия. Най-накрая раси и религии се сляха, за да изживеят последните си дни в мир. Едно така късно дошло обединение, което ще бъде разкъсано съвсем скоро.
Колко жалко все пак - ...