Feb 3, 2023, 4:22 PM  

Простички мисли на един обикновен човек - 19 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1490 4 12
8 min reading
Шепичка златни зрънца
Тъй както вятърът отделя зърното от плявата, така и Животът отсява онези, които не си тежат на мястото. Постепенно, с годините се научих, да бъда едновременно и сито и вятър и да оставям до себе си неща и хора, изпълнени със смисъл, вяра и надежда. Понякога реколтата не е богата - в дланта ми се мъдрят само няколко зрънца. Но те са безброй пъти по-ценни от стотиците крини плява, които времето не спира да насипва в краката ми. От всяко такова зрънце, пониква ново приятелство, избуява отново Любов, или изгрява като красиво утро нова надежда. Смисълът на това - да пресяваш непрекъснато, се крие в желанието, ти самият, да посяваш зърното за все по-благодатен хляб за онези, които идват, или ще дойдат след теб. Защото такава е повелята на Живота. Такъв е пътят на Истината - труден, неведом, но засищащ духа, подобно на прясно изпечен дъхав хляб. И когато в края на своя ден, се обърнеш назад, да виждаш, как, чак докъдето стига погледът ти, нежно се полюшва от вятъра море ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Ганчев All rights reserved.

Random works
: ??:??