„В моето сърце някой пак е влизал, някой всичко е разбил, ти ли си това?!” Сърцето ти... Само твоето сърце ми е необходимо. Да го чувам как бие и да ти напомня, че все още си жив и има човек, който мисли за теб. Не си му безразличен. Въпреки че ти нарани неговото и то сега бие твърде глухо под пластовете тишина и се бори, за да се справи със самотата. Слабо е, защото си мислеше наивното, че е намерило своето другарче, с което искаше да дели мъничко пространство в огромния, всяващ страх свят. Дали е глупаво, че се довери?! Нека не му го казват другите. В един слънчев ден просто каза ”ДА” на мисълта за друго сърце. Намериха се сред хилядите такива, биещи на една и съща честота, наречена ВЗАИМНОСТ. Това бедно, малко сърце беше станало храбро, голямо сърце и твърде самодостатъчно, имунизирано срещу студ, тишина, самота и болка, но появата на другото го беше накарала отново да се свие да размерите на иглено ухо и примираше от удоволствие всеки път, при мисълта за онова, другото. Прости нагл ...