Прозорецът беше отворен. В стаята беше светло и топло, но нито светлината идваше от отдавна изгорялата крушка, нито топлината от отдавна изключеното парно. Идваше от един стол - поставен до прозореца, в този стол стоеше човек, който с усмивка гледаше през същия този прозорец - гледаше навън...и се радваше...и малко тъжеше.
Погледът на този човек се бе спрял върху едно куче на отсрещния тротоар на улицата под прозореца. Кучето стоеше, леко потрепервайки, и само леко скимтеше. Нямаше очевидна причина за скимтенето - само ако се загледаше, някой можеше да забележи, че това куче също е взряно в човека от прозореца.
Хората минаваха покрай кучето, отминавайки го и пренебрегвайки жалното скимтене. А човека от прозореца все така взрян в него продължаваше да се усмихва и гледаше с тъжните си очи скимтящото куче: "Живот" - помисли си. За миг отмести погледа от кучето и го спря на една капка върху листо. Листото принадлежеше на клон от дърво, близо до прозореца. Тази капка не беше точно върху лис ...