2 мин за четене
Прозорецът беше отворен. В стаята беше светло и топло, но нито светлината идваше от отдавна изгорялата крушка, нито топлината от отдавна изключеното парно. Идваше от един стол - поставен до прозореца, в този стол стоеше човек, който с усмивка гледаше през същия този прозорец - гледаше навън...и се радваше...и малко тъжеше.
Погледът на този човек се бе спрял върху едно куче на отсрещния тротоар на улицата под прозореца. Кучето стоеше, леко потрепервайки, и само леко скимтеше. Нямаше очевидна причина за скимтенето - само ако се загледаше, някой можеше да забележи, че това куче също е взряно в човека от прозореца.
Хората минаваха покрай кучето, отминавайки го и пренебрегвайки жалното скимтене. А човека от прозореца все така взрян в него продължаваше да се усмихва и гледаше с тъжните си очи скимтящото куче: "Живот" - помисли си. За миг отмести погледа от кучето и го спря на една капка върху листо. Листото принадлежеше на клон от дърво, близо до прозореца. Тази капка не беше точно върху лис ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse