Прозрачен затвор

Част 12

  Тишината на прозрачния затвор не му харесваше. Гладът му също се увеличаваше, корема му гъргореше свирепо. Но все пак сам си беше виновен, че искаше да види какво ще стане като не се прибере. Кольо се бе свил в един ъгъл и гледаше облаците над морето. Те се движеха бързо и скоро покриха небето, сляха се в един и образуваха огромен черен гръмоносен облак. Тогава усети, че гърлото му пресъхва от жажда. Погледна в срещуположния ъгъл. Там се беше появила малка прозрачна масичка. Той се надигна и видя кана с вода, една чаша и две препечени филийки хляб в прозрачна панерка. Усмихна се и се затича до масичката. Наля си чаша вода и я изпи на един дъх. После започна да гризе гладно, гладно филиите. Не беше ял по-вкусен хляб. Доля си вода и отпи голяма глътка, след малко изпи цялата кана и остави чашата. Отпусна се до масата. Поне малко бе отклонил глада. Но се появиха обичайните му въпроси. Кой го държи? С каква цел? Тогава се сети, за проблясъка, в който бе видя онова прозрачно същество в черната мъгла вчера. Какво беше това? Това ли бе неговия похитител или беше сънувал? Кольо почти се задушаваше тогава, но все пак бе в съзнание, нали? Или вече бе преминал в съня? Не беше в съзнание, сигурен беше в това! Значи беше видял нещо... хм какво точно беше видял всъщност? И с кого можеше да го сподели? Поклати глава масичката беше изчезнала, при все, че той седеше до нея. Дали и съществата, които го държаха бяха прозрачни, като това, което беше видял? Ако се съсредоточеше към тази теория, значи за това не ги вижда. Те реално не бяха видими за него. Можеше сега да са при него в стаята и да му подслушват мислите! Дали беше така? А, ако беше така? Божичко вече почваше да се побърква. Кольо се изправи и почна да тича колкото можеше по бързо в кръг между прозрачните стени. Тогава извика силно:

 - Ааааааааааа, защо ме държитеееееееееее....  – той не спираше да тича. Тичаше със всички сили. Почна да размахва и ръце сякаш искаше да удари някой с юмруци пред него. После се засили и скочи с двата крака в една от стените. Краката му потънаха в мека на допир повърхност и той се свлече на земята силно задъхан. Как стената стана мека? До преди малко се бе облегнал на нея и беше твърда? Отново уморено поклати глава дишайки тежко. Беше му се при ходило по малка нужда и срещу него светна зеления надпис WC.

Още дишайки тежко затворника избърса потта от главата си с ръка и изправяйки се, се запъти се към тоалетната....

Част 13

  Тоалетната беше само с много писоари, а срещу тях мивка с чешма и огледало. Между писоарите имаше невидими прегради. Не бе попадал в тази тоалетна досега. Учуди се колко много мъже можеха да я използват заедно. Кольо застана над писоара си, а до него застана млад господин с дълга черна коса и също като него само по боксерки. Дългокосия  го погледна с бледото си сънено лице и поздрави:

 - Добро утро...

 - Добро утро, аз съм Кольо. – каза бодро Кольо.

 - Ефтим... – другия се отдалечи и отиде до чешмата за да се измие. Кольо го последва искаше да го пита много неща и поде:

 - От кога си тук?

 - Може би от месец, ти явно си по от скоро? – Ефтим изглеждаше наистина много блед.

 - Аз съм от три дни, знаеш ли кои са и защо ни държат? – попита Кольо и се погледна в огледалото, където забеляза, че след снощното преживяване кожата му бе добила розовия си тен. Това го учуди. – Снощи ме наказаха за първи път!

 - Съжалявам да го чуя. – каза дългокосия, който почна да подмива подмишниците си. -  И мен са ме наказвали последния път едва оцелях, бяха ме сложили на системи в прозрачната стая.

 - А кои са те? – продължи на настоява Кольо.

 - Какво са, е правилния въпрос? – каза Ефтим, който пипна набъбналата си брада. Но си личеше, че я беше бръснал, щом е от един месец. Тропна се и в тоалетната влезе старчето бай Георги. Той само махна и почна да си върши работата в писоара.

 - Ти виждал ли си ги? – попита Кольо. Ефтим кимна и излезе от тоалетната. Кольо се обърна към бай Георги, почвайки да мие подмишниците си:

- Как си бай Георги?

Старчето го погледна свирепо, после изми ръцете си и излезе по най-бързия начин без да отговаря, а осветлението в тоалетната взе да става червено, Кольо поклати глава и се отправи към вратата...

Следва...