Част 12
Тишината на прозрачния затвор не му харесваше. Гладът му също се увеличаваше, корема му гъргореше свирепо. Но все пак сам си беше виновен, че искаше да види какво ще стане като не се прибере. Кольо се бе свил в един ъгъл и гледаше облаците над морето. Те се движеха бързо и скоро покриха небето, сляха се в един и образуваха огромен черен гръмоносен облак. Тогава усети, че гърлото му пресъхва от жажда. Погледна в срещуположния ъгъл. Там се беше появила малка прозрачна масичка. Той се надигна и видя кана с вода, една чаша и две препечени филийки хляб в прозрачна панерка. Усмихна се и се затича до масичката. Наля си чаша вода и я изпи на един дъх. После започна да гризе гладно, гладно филиите. Не беше ял по-вкусен хляб. Доля си вода и отпи голяма глътка, след малко изпи цялата кана и остави чашата. Отпусна се до масата. Поне малко бе отклонил глада. Но се появиха обичайните му въпроси. Кой го държи? С каква цел? Тогава се сети, за проблясъка, в който бе видя онова прозрачно съществ ...