Взех моя четиригодишен син от детската.
- Тати, ще ми купиш ли една пръчка и кибрит и като я запаля, тя да гръмне? – невинно ме попита той.
Младият пироман отново беше гледал образователни анимационни филмчета на Уолт Дисни. Доста се обезпокоих. Утехата ми бе, че все пак желанието му не беше толкова абсурдно, колкото предишното.
Ретроспекция: зората на предишния ден:
Баща и син вървят по улицата. В устата на бащата зловещо пикира мушица. Бащата инстинктивно плюе.
- Тати, какво правиш? - пита синчето.
- Плюя.
- Какво плюеш?
- Плюнка.
- Тати?
- Кажи, тати?
- Ще ми купиш ли и на мен плюнка да плюя? ...