– Привързана ли си към дърветата?
– Да. Не е нещо необичайно. Много хора ги обичат. Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че дърветата ще заменят хората? Те ще ни наследят и ще заемат нашето място.
Клифърд Саймък, „Магистрала на вечността“
Едни отиват, други се връщат, а моята работа е да им показвам пътя.
Лада Галина, „Пътепоказателят, който искаше да тръгне на път“
Дъждът спря.
Короната на дървото с некролога беше голяма и подрязана във форма на купол, защото се беше много разклонила и през тротоара клоните надничаха в прозорците на най-близкия блок. Всичко наоколо беше мокро и хлъзгаво, само под липите надолу по тротоара останаха сухи кръгли участъци, като островчета обетована земя. В центъра на някои от кръговете стърчаха пейки – дървени, с боядисани в зелено метални крачка, уж да приличат на стебла, ама не бяха. Ама и крака истински не бяха, не тръгваха пейките никъде, ами си стояха приковани към тротоара и чакаха уморени или отегчени пътници.
Човекът на пейката под дървото с некролога ...