МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1050 4176
May 24, 2022, 11:14 AM

 ПТП с потърпевши 

  Prose » Narratives
488 2 10
Multi-part work
9 мин reading
Продължаваше да говори. Беше като навита пружина. Нямаше да спре, докато не изговори всичко и пружината не се развие докрай, докато не излее натрупалата се жлъч и разочарование. На Милан му оставаше само да слуша и да мълчи. Ако се опиташе да възрази или да се оправдава, щеше да стане по-лошо.
Пък и той си беше виновен. Трябваше да внимава повече. Не бива да се оставят веществени доказателства в шкафа, под носа на мама Гела. Тя е като булдог. Ровичка навсякъде и не признава отвлечени понятия като „лично пространство“ и „уважение на синовното достойнство“. За нея контролът е всичко. Контролът и „здравата ръка“, тежестта на която синът ù трябваше да изпита, въпреки че беше вече коскоджамити мъж за женене – на двайсет и две. След смъртта на съпруга ù тази отговорност се беше прехвърлила върху нея и мърдане нямаше.
Милан знаеше какво мисли за него майка му – развейпрах и нехранимайко! Не пожела да учи, забута се в оная крайградска бензиностанция и оттук нататък цял живот ще вижда само идва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© Мария Димитрова All rights reserved.

ПТП с потърпевши – 2
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Prose » Narratives
Имаше нещо от дзен в черния велосипед, опрян на дървото с некролога. Дърветата притежават невероятната способност да поемат страданието на живите същества и при това да остават незасегнати. Някои от тях живеят дълго, много дълго и успяват да запазят достойнството си, дори и ако бъдат отсечени прежде ...
  566  4 
Random works
: ??:??