Представяш ли си, Гейбриъл, вчера какво изживях… Не, не – не е война, не е и опит за преврат…
Ма, какъв преврат… Имаме стабилна власт, в духа на нашия ромейски двуглав орел. Имаме двама цесари по ротация, имаме консолидирано политическо войнство, имаме закрилата на сами Константинопол и техния император… И най-важното – над нас бди Великият стар брат отвъд океана, древният проскубан Кетцал…
А при мен вчера дойдоха двама… Как да ти кажа – хора не първа ръка. Да, бе – образовани са, личеше си. Но някак си – не наши интелектуалци, а остатъчни интелигенти. Говорят ми едно… Простичко, че и на български. Трудно ги разбирам с тая им простота. Аз съм свикнал да си превеждам от американски, налагам готови фрази, използвам шаблоните, дето стават за всичко и не могат конкретизира нищо. Кажа им: „В зависимост от факторите, които обосновават ситуацията на днешния ден и въздействието на евроатлантическите ни приоритети…“, те мигат и питат: „Какви приоритети?“. Ми, аз отде да знам какви? То тоя от ам ...