7 min reading
Мъжът се събуди призори и застана до тясното прозорче на стаята си в бащината къща. Погледна нагоре, където чукарите се губеха в сутрешната мъгла и зачака изгрева. По острите зъбери пробяга сребърно-розова ивица, върховете лумнаха в пурпурни пламъци, после всичко потъна в злато и слънцето бавно и величествено се показа над планината. Небето се къпеше в реки от огън и пеперудено синьо. В един миг цветната лава се изсипа върху скалите, между върховете, по долчинките и покривите на къщите.
За Иван Данкин това беше мистерия. Помнеше танца на слънцето и планината още от дете. Сега виждаше същата картина и беше сигурен, че това се е случвало всеки ден от сътворението, та до днес. „Сигурно има някакъв всемирен замисъл всичко да се повтаря отново и отново, но този живот няма да ми стигне, за да го проумея” – мислеше си Иван Данкин и бавно започна да се облича. Отнякъде му се счу нещо, но той знаеше, че е сам в къщата и само озадачено врътна глава. Когато беше малко момче, баба Данка всяка сутр ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up