Мъжът се събуди призори и застана до тясното прозорче на стаята си в бащината къща. Погледна нагоре, където чукарите се губеха в сутрешната мъгла и зачака изгрева. По острите зъбери пробяга сребърно-розова ивица, върховете лумнаха в пурпурни пламъци, после всичко потъна в злато и слънцето бавно и величествено се показа над планината. Небето се къпеше в реки от огън и пеперудено синьо. В един миг цветната лава се изсипа върху скалите, между върховете, по долчинките и покривите на къщите.
За Иван Данкин това беше мистерия. Помнеше танца на слънцето и планината още от дете. Сега виждаше същата картина и беше сигурен, че това се е случвало всеки ден от сътворението, та до днес. „Сигурно има някакъв всемирен замисъл всичко да се повтаря отново и отново, но този живот няма да ми стигне, за да го проумея” – мислеше си Иван Данкин и бавно започна да се облича. Отнякъде му се счу нещо, но той знаеше, че е сам в къщата и само озадачено врътна глава. Когато беше малко момче, баба Данка всяка сутр ...