ПЪКЪЛ II
Цялата траурна процесия мудно се затътри след олющената от времето катафалка, теглена от две кранти с гръден кош като радиатор. Крантите трябваше да са дорести жребци, а лакът на катафалката – бляскав и прясно положен. Но стария арменец беше стиснат и така си и отиде от тоя свят. Като последен бедняк. Затова и наследниците му се надяваха да е скътал белите парици за времето, когато ще си ги поделят. Дали надеждите им щяха да се оправдаят щяха да разберат, когато вехтия Петросян с човкоподобен нос и пенсне на късогледите си очи щеше да им прочете последната воля на мистър Вердемян. Затова и се влачеха подир катафалката и се опитваха, кой от кой по-артистично да имитират мъка по покойника.
Вакрил Вердемян бе второ поколение американски арменец. Баща му, Меникò Вердемян се бе спасил от турския ятаган и бе тръгнал да постига американската мечта със бременната си съпруга Лара в далечния американски запад. Не бе постигнал особено много, но наследникът му, Вакрил оправда очакванията ...