3.02.2016 г., 7:46 ч.

Пъкъл II 

  Проза » Разкази
459 0 0
6 мин за четене
ПЪКЪЛ II
Цялата траурна процесия мудно се затътри след олющената от времето катафалка, теглена от две кранти с гръден кош като радиатор. Крантите трябваше да са дорести жребци, а лакът на катафалката – бляскав и прясно положен. Но стария арменец беше стиснат и така си и отиде от тоя свят. Като последен бедняк. Затова и наследниците му се надяваха да е скътал белите парици за времето, когато ще си ги поделят. Дали надеждите им щяха да се оправдаят щяха да разберат, когато вехтия Петросян с човкоподобен нос и пенсне на късогледите си очи щеше да им прочете последната воля на мистър Вердемян. Затова и се влачеха подир катафалката и се опитваха, кой от кой по-артистично да имитират мъка по покойника.
Вакрил Вердемян бе второ поколение американски арменец. Баща му, Меникò Вердемян се бе спасил от турския ятаган и бе тръгнал да постига американската мечта със бременната си съпруга Лара в далечния американски запад. Не бе постигнал особено много, но наследникът му, Вакрил оправда очакванията ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Всички права запазени

Предложения
: ??:??