А хазаите през събота или неделя ги возех до едно малко селце Кукуция, смешно е Костилка, на около 40-45 илометра от Атина, пак на брега на морето, но доста пусто селце и плажа уж хубав, а безлюден. Помагах им из двора, някои дребни ремонти, разхождах се из селото. На площада  магазин, фурна, две кафенета с масички отвън, ресторантче, наблизо  имитация на пристанище със завързани 7-8  рибарски лодки. Направи ми впечетление, че на доста добре изглеждащи къщи висят табели ''Продава се'', харесах една на края на селото, защо на края ли, ами  10 метра след оградата й асфалта свършва.

 Попитах в едно от кафенетата за тази къща, оказа се собственикът на кафенето да е димархос, кмет на селото. Обади се на собствениа, оня намали от цената, и направо за без пари стана моя собственост. И нали все сме тайни и потайни, скрих от хазаите придобивката си, продължавах да им помагам, връщах ги в Атина, а аз обратно в Кукуция да чистя, ремонтирам и чак в понеделник сутрин от там отивам на работа. Спирах по-далечко вана си, и както обикновено пеша до високите порти. Радвах се скришом на новата си придобивка, даже не посветих и родителите си в това. И  в зависимост дали съм с мерак да работя нещо там и след работа ходех, ами моя къща си е и работа има.

Почистих и кладенеца, нова помпа, нови маркучи за поливната система към дърветата, оправях ямките за вода и се кефех. Мераклия е бил стария собственик, в редици по осем лимонови, портокалови и мандаринови дървета, голям асмалък встрани, нещо като летен гараж, два реда лозе, а по тротоара осем маслини...еха, то в майкиното село нямам такава градина.

А дърветата усетили грижа се отблагодаряваха с толкова много плод, че се страхувах да не се изпочупят клоните. Из пристройките открих мотоблок, мото фреза, ремарке за тях, някаква моторетка 50 кубика и голям  мотор Хонда , прашасали и занемарени. Потрих доволно ръце, ще ги стегна и ако се досети за тях му ги връщам, какво толкова.

Ще занеса на стария собственик  по една касета лимони, портокали, мандарини, все пак допреди месеци той се е грижил за тях. Намерих адреса, кооперацията, позвъних...

Показа се жена с пенюар, чехли и ролки по косата.

- Търся кирио Стамати Петракис,... нося му някои плодове

- О, няма ги, те преди време заминаха за Бразилия при децата си, знам само че разпродал всичко тук,  оставил само този апартамент, а ние сме квартиранти, под наем де - ме осведоми госпожата

- Е, няма значение, за вас са тогава,... той е познат на баща ми, та за това му ги носих- смотулевих

Внесох касетките, тя ми благодари. 

Ето всеки търси някакъв изход от лабиринта на живота. Продава, отдава под наем, това което е събирал цял живот, за да е близо до децата си.

Дали очите ми се насълзиха или просто подсмръкнах ей така...

                  И дните минаваха неусетно. Всеки зает със задачите си и без много приказки на работата. Разбирахме се с няколко жеста или кратки наставления. Забелязвах, че понякога Филипа ме поглежда по особено, но се правех на разсеян. Хайде моля, давате ми работа и трябва да я върша без странични усложнения. Внимавах да не се нараня по тези стари ръждясали железа, да не си осветя очите с горелката, да не прекъсна по невнимание маркучите. Не се правех на завеян, а винаги им помагах за по-тежки железа, за подреждане на сапани, инструменти.

Обикновено гледах да работя в по-далечния ъгъл, все пак жени са, може да се почешат тук-там, аз как го правя скришом. Пък и друго, те са майка и дъщеря, все има какво интимно да си споделят.

              Днес очаквахме два камиона, единият със скраб и друг с нови кангали арматурно желязо.

Разчиствах мълчешком площадката, когато се позвъни на малката врата. Така го заварих, като се звънне оглася се целият двор за да превъзмогне шумотевицата.

Погледнах, Филипа свали ръкавиците, прибърса по навик длани в  бедрата на гащеризона си и отвори.

Трима нахълтаха през вратата, единият с пушка-помпа, другият я хвана през шията, третият ехидно нещо говореше. Поприкрих се зад железата. тези пък палячовци от къде се взеха. Не се интересувах за неуредици в бизнеса им, плащаха ми добре седмично, ако се наложи допълнителна работа ми я заплащаха, а и не бяха споменали за задължения към доставчици, клиенти.

Ехидния и този дето държеше Филипа, тръгнаха напред, изкочи и изпод навеса и мис Лу, в гащеризон, риза с навити ръкави, ехидния нещо ломотеше, мис Лу гледаше притеснено ту Филипа, ту по стълбите нагоре.

''Гласът'' предателски мълчеше. Парите.

Оня с пушката бе стъпил на желязна туба, наддигаше се да гледа сеира по-добре, пушата бе опрана наблизо като овчарска гега. Промъкнах се тихичко към него, докопах пушката

- Ей- просъсках - Какво зяпаш, бе

И стоварих пушката в гърба му. Оня подбели очите. Вързах крака, ръце с някакви връвки, плеснах го по бузите, свести се. Направих му знак да мълчи и заплашителен юмрук пред мутрата му.

- Другите имат ли оръжие, пистолети, пушки - попитах заплашително

Поклати отрицателно глава.

- Какво,... не чух

- Не нямат, само аз съм с пушка помпа, навън има още един в колите, но той е без оръжие...

Вероятно се е подмокрил, но юмрукът ми го прекъсна, напъхах омаслен парцал в устата му.

Колко ли патрона има в пушката... то празна пушка плаши двама. Виждаше се в магазина патрон, значи и в цевта има.

Притичах между железата с пушка в ръка.

Ехидния вече потупваше  задницата на мис Лу по първите стъпала  към ''онази''врата, в ръката му блестеше острието на нож.  Другият все още държеше Филипа през врата, с другата ръка опипваше едрият й бюст. Очите й безпомощно се въртяха за помощ. Зъл кикот на превъзходство се носеше от двамата.

Докопах някакво парче тръба, все сила я захвърлих върху купчина железа. В тишината звукът метал в метал отекна смразяващо.

Ония се стреснаха.

Филипа не се подвоуми и с петата на подсилените си обувки срита ходилото на нападателя си. Оня изквича и освободи примката си, а юмрукът на Филипа го свали безжизнен.

- Такаа, нямаш никакъв шанс- изкрясках заплашително - Жената пред теб не ми е никаква, стрелям, трепя нея или теб, безразлично ми е...Бавничко отстъпи стълба назад,...хвърли ножа,... такаа, следващата,...Мис Лу, твой ред е...

Тя се извърна и  стовари юмрук в мазната му физиономия, кракът й удари междурачието му. 

Рухна като подкосен надолу по двете стълби.

Не се опиянихме от победата. Завързах ръце, крака с парчета кабел, в устите им парцал.

- Вън има още един, при колите им , да го посрещнем. Мис Лу, стойте под навеса да ви вижда от вратата.  Филипа, чакай малко...

Дръпнах и разъсах деколтето на блузата й, измуших едната презрамка на гащеризона й.

- Отваряй вратата така и кани оня  вътре, аз ще съм зад вратата - давах наставления.

Филипа прехапа усти, но тръгнахме към малката врата.

Екшън в зората на киното...

- Ей, сам ли си, какво чакаш идвай...Изпревариха те...

Стоеше тя разгърдена и поразкрачена в рамката на отворената врата.

Глупак, ухилен до уши, чак не затвори добре и вратата на колата.

Замахнах и тялото му падна безжизнено на циментената пътека.

Навързани и с парцали в уста лежаха на жаркото слънце, примръдваха едва-едва.

- Няма да ви питам кой ви е изпратил и за какво. Ще дойдат едни момчета да ви вземат, те не харесват някой друг да се меси в района им, на тях кажете и върнете парите...

            '' Гласът'' мълчеше потайно. Идваше ми да взема желязна тръба, да разбия вратата  там ''горе'', да троша, да трепя и да псувам, както аз си знам.

- Тимофей, имам подарък за теб - обадих му се на руски - Крадци вероятно, с леки коли,... даа, навързани са пред голямата врата, отвън са...О, не, имаме си коли,... твои са. Виж само кой ги праща, кой ги е наел,... е, за вас са, колкото са им платили, ваши са.

Незабелязано от никого почистих и скрих пушката в една тръба, дано не потрябва, но ако потрябва, поне няма балистика от патрони със съчми.

Издебнах докато мис Лу се занимаваше с ''гласа'' и сложих еднометрови 1/2 и 3/4 цола тръби в различни части на двора, под сенниците, един вид като средство за самозащита. Показах им после местата, а начинанието ми се прие единодушно от  тях. Виждах ги да удрят разярени с тръбите под сенника по наковалнята, по железния плот, там поне ''гласът'' не виждаше.

По мое настояване скрихме по 2-3 тръби из градините на жилищата им, а аз имах във вана, в квартирата си и тук там подпряни из двора в Кукуция.

- Аматьори - констатира след месец Тимофей - Някой им платил солидно за да сплашат жените,... да го търсим ли. Ние сме доволни и на това, обаждай се ,... ей Петро, винаги си добре дошъл на водка или пилаф. Молодец.

              Може би позабравихме за този случай. Ежедневието ни увлече улисани в работа.

Позаглеждах Филипа и аз, е малко скрито , като се преобличахме. Не се криеше чак толкова срамежливо, гащетата й опънати по дупето, очертаващи междукрачието с вдлъбнатост по средата, здрави мускулести бедра, за миг зърнах голите й щръкнали гърди при смяна на камизолките, и щрак филма свърши. Разроши косата си, усмихне се свенливо.

               А времето се позатопли. По телевизията даваха репортажи от плажовете, за миналогодишни  конкурси ''Мис и Мистър Мускул '', рекламираха  предстоящите тази година.

Издебнах когато сме извън обхвата на '' гласа '' и прошепнах

- Филипа, ходиш ли на плаж, искаш ли в неделя да идем заедно

- Ходя, но сама ми е скучно - отговори и с яд чукаше по някакво желязо - В почивката ще питам мама и ще ти кажа.

Почивката и обяда бяха под остъклената тераса ли, етаж ли, дето се помещаваше ''гласът''. Филипа и мама Лу си шушнеха нещо, после Филипа намери скрито място и тихичко каза.

- В неделя, в 9 часа да си  на булеварда преди автобусната спирка, ще те взема от там.

              Само кимнах мълчешком и всеки се зае с работата си.

следва....