А хазаите през събота или неделя ги возех до едно малко селце Кукуция, смешно е Костилка, на около 40-45 илометра от Атина, пак на брега на морето, но доста пусто селце и плажа уж хубав, а безлюден. Помагах им из двора, някои дребни ремонти, разхождах се из селото. На площада магазин, фурна, две кафенета с масички отвън, ресторантче, наблизо имитация на пристанище със завързани 7-8 рибарски лодки. Направи ми впечетление, че на доста добре изглеждащи къщи висят табели ''Продава се'', харесах една на края на селото, защо на края ли, ами 10 метра след оградата й асфалта свършва.
Попитах в едно от кафенетата за тази къща, оказа се собственикът на кафенето да е димархос, кмет на селото. Обади се на собствениа, оня намали от цената, и направо за без пари стана моя собственост. И нали все сме тайни и потайни, скрих от хазаите придобивката си, продължавах да им помагам, връщах ги в Атина, а аз обратно в Кукуция да чистя, ремонтирам и чак в понеделник сутрин от там отивам на работа. Спирах по-д ...