1.
Госпожа Петринска пъхна още две сухи пасти в раницата си. Преходът щеше да е дълъг и изтощителен. Обожаваше старите манастири и атмосферата в тях, но би предпочела да стигне дотам с автобус. А снощи екскурзоводът им заяви по време на вечерята, че трябвало да вървят три километра пеша, след като автобусът ги закара до местността „Елените“. Какви удобства имаше в чужбина само! За подобни мероприятия се наемаха камили или магарета, но никой не катереше чукари пеша. Е, тук нямаше камили. Агнеса Петринска се погледна в огледалото и осъзна, че ще й е нужно не едно, а стадо магарета...
Оставаха още около петнадесет минути до тръгването на автобуса. Госпожа Петринска забеляза през прозореца на хижата, че някои членове на групата вече бяха готови и чакаха навън. Тя също бе готова, но предпочете да остане и да изчака в стаята си. Прозорецът й предоставяше прекрасна гледка, а какво по-хубаво от това да наблюдаваш хората, без те да го забележат.
Стоян кротко похъркваше на леглото си. Съпругът н ...