Беше 30 юни 2010. Денят беше някак тежък. А несъмнено на мен ми олекна от последния звънец и от това, че 3 месеца нямаше да имам повод да стъпвам в онази жълта триетажна грозновата сграда. За пореден път хвърлих тревожен поглед към посивялото откъм запад небе и наум си повтарях, дано да се разсее облачността и да не попречи на утрото, което от месеци насам чаках с нетърпение.
С Емилия и Мариела бяхме решили, че ще посрещнем Джулай Морнинг на Камен бряг. Бяхме си уредили шофьор – моят мил татко. Добре, че не ми отказваше нищо. Следобеда се отдадох на сладка дрямка, за да имам сили за нощта, която ме чакаше. Към 18:00 тръгнахме от вкъщи и отидохме да вземем двете девойки.
Тук малко тромаво спирахме през 10 минути за ядене, после да заредим колата с бензин.
Най-сетне излязохме от границите на община Шумен и вече бях спокойна, че бавно, но славно наближаваме целта си.
Баща ми и този път направи грешката да се довери на навигаторските ми способности, та по тази причина попаднахме бог знае к ...