I can`t remember anything...
Металика, "One"
Автобусът тръгна бавно. Излезе от Ахтопол. Вземаше тихо, кротко завоите по тесния път. Морето беше някъде там, в мрака, зад завоите.
Проблясна табелката с надпис "Варвара". Припомних си предния ден, когато бяхме тук - и монотонният звук, който издаваше автобуса, пътуващ за София, за миг се сля със спомена с вкус и аромат на сладолед "Джимис".
Насреща проблеснаха фарове, превключиха на къси светлини. Така ще бъде цяла нощ по пътя. Дълъг път, път на завръщане. Някак тъжен, монотонен път, преминаващ покрай далечни и близки светлинки, но кои са - не знам, а се питам - къде сме, в кой град спираме... В началото знаех - това е автогарата на Царево, това е Китен, после минахме покрай Созопол - познавам го, защото всяка година ходехме с нашите там на почивка, после Бургас...после се уморих, вече и не питах къде сме.
Шофьорите пуснаха филмът "Селянинът с колелото". Гледах, не ми се спеше, макар да бях изморена. Автобусът беше пълен с горещи стъпала и ...