Ако можеш да запазиш разсъдъка си, когато всички други около теб са го загубили и можеш да напишеш това, значи не всичко е загубено!
Надявам се!!!
Представи си, че имаш рана някъде по тялото, не можеш да установиш къде по-точно е, не можеш да я видиш и напипаш!
Представи си, че тази рана те боли и заплашва да се отвори.
Отваря се, когато я забравиш и вършиш кавото не трябва.
Навеждаш се, бориш или се смееш. Едва си понечил да направиш нещо и ето тя - раната, първо си спомняш за нея, а веднага след това започва да те боли. Сякаш ти казва: „Тук съм - не се изсилвай!".
Остават ти два пътя:
1. Или да се откажеш да живееш така и да вършиш онова, което не трябва;
2. Или пък да живееш така, че да избягваш да вършиш онова, което не трябва.
Ако избереш първия път - ако скачаш, викаш, смееш се, тичаш или се бориш - всичко ще свърши скоро.
Когато раната стане по-голяма, отколкото можеш да издържиш, тя ще те превърне в нещо, което трябва да бъде погребано, а дори може и да се мине без тази формалност. Ако стане така, това ще означава, че ти си имал огромното желание да живееш, и че отчаян от невъзможността да живееш, както искаш, си предпочел да сложиш край на живота си.
Но това в никакъв случай няма да означава героизъм.
Ще означава, че си имал рана, че тя е надделяла над теб и че ти си й отстъпил мястото.
Ако избереш втория път, ще продължиш да съществуваш неизвестно още колко време, ще се откажеш от много неща, ще избягваш силните удоволствия и вълненията и ще живееш като слуга около раната си като внимаваш да не започне да кърви, да не се отвори, да не се разрани. И това, приятелю, ще означава, че имаш огромно желание да живееш, и че в невъзможността си да живееш, както искаш, приемаш да живееш, както можеш. Това не трябва да се смята за малодушие, запомни добре, както и ако си избрал първия път, няма защо да си мислиш, че си бил герой. Да издържиш е толкова малодушие или геройство, колкото и да се откажеш.
Пък и няма вечни рани!
Раните или заздравяват, или свършват човека и може да се случи, след като си мъкнал някоя с години, изведнъж да почувстваш, че е зараснала и че можеш да вършиш, каквото върши всеки здрав човек, както може да се случи и да те свърши, защото раната си е рана и може да убие човека по два начина: или пряко самата тя, или като отвори в мозъка ти друга рана, която, без да си дадеш сметка, ще надвие съпротивителните ти сили и желанието ти за живот.
И така, приятелю - имаш избор.
И запомни от мен - който и път да избереш, той ще бъде правилният.
Има само едно условие.
Избери го сам!
Не искай съвети!
От мен толкова - нататъка си сам.
Който и път да избереш, имаш моята подкрепа.
П.П. Скъпи мои приятели, на всеки от вас един ден ще се наложи да избира как ще живее и след като направи избора си - да носи кръста на собственото си решение. Затова си помислете добре какъв път ще си изберете и внимавайте, че има пътища, от които връщане назад няма.
С уважение: Марти
© Мартин All rights reserved.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=261105