" Раницата ми не е лека, понеже знанията тежат..."
детски бисер
Ойларипи! Аз бях една обикновена, брезентова, редова ученическа раница. Маршрутът ми беше всеки ден един и същ - от вкъщи на училище, от училище - в къщи. Или с други думи казано - превозвах учебниците и тетрадките от едното им работно място до другото. А когато собственикът ми го мързеше да учи и да пише домашни, просто ги разхождах, за да не хванат прах...
Единствено през ваканциите имаше някакво разнообразие - тогава се превръщах в туристическа. Къде ли не съм била, какво ли не съм видяла и преживяла. Дори и в Чужбина съм ходила много пъти - да видя свят и светът да ме види.
Когато собственикът ми завърши училище и отиде да следва, пак му вършех работа. Тогава се напътувах с влакове и автобуси. Така че с пълно право мога да кажа, че съм била не само гимназистка, но и студентка.
Вече съм много стара и износена. Ползват ме само за плажа. " Избеляла раница от слънце не се бои!" Когато съвсем се прокъсам, сигурно ще ме напъ ...