korsar (Мимо Николов)
526 155
Jan 30, 2011, 3:22 PM

Равенството 

  Prose » Narratives
656 0 0
3 min reading
РАВЕНСТВОТО
Дойде Балканската, Съюзническата Първата световна. То не бяха войни, то бе чудо. Бях на възраст и ме взеха запас във вътрешността на страната. Пазехме банки, пленници и какво ли не. Оставил бях на село жена и с три деца. Когато охранявахме пленниците, общувах с един сръбски войник. Младо момче, а начетено. Тогава чух за социалистическата идея, не трябвало да има войни, всички сме били братя. Това, което се произвеждало, трябвало по равно да се разпределя. Да се осъществил единен свят без граници с девиз „Братство – равенство. Думите му намериха почва в моята отрудена душа. Въобще се бях отракал.
Излезе ми прякора „равенството”. След войната, като се върнах, цялото село го знаеше. На всяка манджа ставах мерудия. Защитавах всички неоправдани и все повтарях, че тук ще стане като в Русия, властта ще бъде на бедните.
В селото ни дойде млад учител, който беше с моето верую. Скоро се сближихме и създадохме първата социалистическа група в селото. В резултат от което при всички избо ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Random works

More works »