Една от най-омразните работи за Марков беше да тропа от врата на врата и да събира късчета информация. Един това чул, а може би му се причуло, друг онова видял, а може би му се привидяло. Особено мразеше да разпитва самотни възрастни хора. От тях получаваше толкова много плява, че дори да имаше нещо важно, трудно би го отсял. Още повече, че днес беше почивен ден, а той хлопаше по хорските врати в осем сутринта. Както и очакваше, повечето останаха затворени, а там където му отвориха или не бяха чули нищо, или не са си били у дома. Само една жена му каза, че чула нещо към 4.00 часа, но ѝ било трудно да определи дали идвало от входа или гласовете били пред блока. Тъкмо се качваше към втория етаж когато мобилният му звънна. Беше Кочев:
- Марков, имам проблем.
- И аз, събота сутрин е и почти никой не ми отваря.
- Можеш да се върнеш винаги отново да потърсиш живеещите там. Но при мен се получи сериозен проблем. Открих пицарията, в която са поръчвали пици, то не е била еднократна поръчка, а п ...