Една от най-омразните работи за Марков беше да тропа от врата на врата и да събира късчета информация. Един това чул, а може би му се причуло, друг онова видял, а може би му се привидяло. Особено мразеше да разпитва самотни възрастни хора. От тях получаваше толкова много плява, че дори да имаше нещо важно, трудно би го отсял. Още повече, че днес беше почивен ден, а той хлопаше по хорските врати в осем сутринта. Както и очакваше, повечето останаха затворени, а там където му отвориха или не бяха чули нищо, или не са си били у дома. Само една жена му каза, че чула нещо към 4.00 часа, но ѝ било трудно да определи дали идвало от входа или гласовете били пред блока. Тъкмо се качваше към втория етаж когато мобилният му звънна. Беше Кочев:

 - Марков, имам проблем.

 - И аз, събота сутрин е и почти никой не ми отваря.

 - Можеш да се върнеш винаги отново да потърсиш живеещите там. Но при мен се получи сериозен проблем. Открих пицарията, в която са поръчвали пици, то не е била еднократна поръчка, а практика по време на любовните им срещи. Доставчика е някакъв 19 годишен хлапак. Отидох на място да говоря с него, а той като разбра, че го търсят от полицията духна. Обявих го за издирване. Върни се да продължим с разпита на Казанова, а после и на Симеонова. Трябва да разберем каква е ролята на този пикльо.

 - Мамка му!!! Като гледам как се движат нещата, май и другата седмица няма да почиваме!

 - Стига си хленчил, едва 8.10 е. Среща в управлението.

 - Ей?

 - К`во сега?

 - Вземи понички!

 - Лакомия като на попивателна хартия е твоето!- беше последното, което чу Марков, преди познатото тит-тит-тит.

 Вече в участъка, с поничка в ръка, Марков звънна на приятелката си. Включи се гласова поща, остави едно мило съобщение и отново заби поглед в получените до сега показания. Кочев за хиляден път препрочиташе докладите получени от Трънков и от лабораторията. Оръжието на убийството все още не беше известно. Кръвната група на петното в хола съвпадаше с тази на жертвата. Потвърдиха се и съмненията им, че тази кръв е попаднала там съвсем наскоро. Само че, четейки докладите един въпрос не му даваше мира и реши да го сподели с Марков:

 - Това петно на дивана ме притеснява.

 - Що?

 - Ами ако е получено от удара по главата, то жертвата трябва да е седяла на дивана, нали?- мълчанието беше знак да продължи- Ние работим по версия, че жертвата е убита по време на сбиване. Е, ако са се били, как така Симеонов се оказва седнал на дивана?

 - Говориш за умисъл ли?

 - На такова ми прилича. Човек, който се бие не си седи и просто да чака да го напердашат. Може би изобщо не е имало сбиване. Скандал, Симеонов заплашва Васил, че ще каже на жена му, казва му да напусне къщата и сяда на дивана с чаша вино. Онзи се е уплашил, връща се и го халосва.

- Съвсем се оплетохме. Да продължим с Васил и да се молим до обяд да хванат доставчика на пици. Имам предчувствие, че е замесен, но не мога да си обясня как. Невинен човек не хуква току-така да бяга от полицията, а и госпожата нито веднъж не го спомена. Сетих се нещо, я ми набери Трънков!

 След няколко минути Марков му подаде телефона:

 - Ало, Трънков, имам един въпрос.

 - За това ли ме търсиш, да ме информираш, че празната ти кратуна е успяла да измисли нещо след 24 часа ли?

 - Престани, сериозен съм. Можеш ли да определиш колко време преди тялото да се озове на земята е настъпила смъртта.

 - Я, един мислещ детектив.

 - В пропуск ли те хванах?

 - Хайде престани. Знаеш, че доклада ви не беше пълен, а снимките от тротоара не бяха готови. Сега, погледни снимките и виж дали има кръв и какво количество има. След смъртта сърцето престава да бие, следователно не се изтласква кръв и раните не кървят. Ако няма нито една следа, значи смъртта е настъпила доста преди тялото да се озове на земята. Ако ли пък има, то това значи, че нашия човек е получил удар и веднага след това е полетял. В този случай бих посъветвал екипа от лабораторията да провери за евентуални следи по перваза на прозореца. Когато изхвърляш 100 килограмов мъж, определено ти трябва опора. А ако си се оплескал с кръв- ни оставяш отпечатъци. Ясно!

 - Трънков, не вярвах, че ще го кажа, но ти наистина си един зъл гений. Благодаря ти! Дай да пием по бира довечера?

 - Ей, ама ти сериозно ли?

 - Съвсем.

 - Дали да не мина да ви помогна? Ще прегледам лабораторните анализи, снимковия материал, ще прослушам разпитите… такива неща, а?

 - Идвай!

 Преди да продължат разпита на Васил Маринов, Марков се разпореди да бъде анализиран перваза на прозореца. Както и очакваше, никой не се беше сетил да направи това. Взе поредните чаши кафе и откри Кочев пред стаята за разпити.

 - Сутринта беше спокоен, но сега е нервен- започна Кочев, още щом го забеляза да приближава по коридора- Виж как барабани по масата, нервно приглажда косата си, погледът му е неспокоен.

 - Е и теб да те чака затвор няма да си спокоен. Знае, че го приклещихме.

 - Да, да действаме!

 Влязоха вътре, настаниха се, но не бързаха да започнат разговора. Марков небрежно отпи от кафето и демонстративно прелисти доклада от аутопсията. В това време Кочев прехвърляше снимки на раната на тила, така, че да може и Васил да ги вижда. След триминутно напрегнато мълчание, заподозреният започна със съвсем примирен глас:

 - Вижте, не съм убил Маргарит, дори не съм присъствал, когато е паднал от шестия етаж. Когато за последно го видях беше малко навъсен, обиден, раздразнен, но си беше жив и здрав. Кълна се!

 - Кога го видяхте за последно?

 - Когато си тръгнах. Изпрати ме до входа, бях си повикал такси. Разделихме се приятелски.

 - Я пак? Да не искаш да кажеш, че те е и почерпил? Ти нас за идиоти ли ни вземаш?- изнервено попита по-възрастният детектив.

 - Не, просто се разбрахме по мъжки.

 - Я дай отначало! Звъни се на вратата и…

 - Бяхме в спалнята с Наташа. Звънна се на вратата и тя стана да отвори, помислихме, че е доставчика на пици, винаги си поръчвахме. Аз станах, обух си само слиповете и отидох в хола. Тогава ги чух да се разправят в коридора. Наташа почти крещеше защо се прибира по това време, защо не се е обадил и разни такива. Човека си мълчеше. Аз изтичах в спалнята да се облека, а през това време той е видял обувките и якето ми в коридора. Съвсем нормално го чух да пита кой е в апартамента. Тогава Наташа започна да му крещи, че само той е виновен, че не я заслужава, че си има любовник и смята да се развежда с него. Получи се доста конфузна ситуация. Мълчах си през повечето време. Исках само да си тръгна, а те не преставаха да крещят, най-вече Наташа. Всяка втора дума ѝ беше, че го напуска и си тръгва с мен, а после реши, че той трябва да се изнесе. Тогава Маргарит се обърна към мен и ме попита аз какво смятам да правя. Обясних му, че съм женен, че за мен това е просто моментно увлечение и след две седмици приключва стажа ми и аз си тръгвам и никога повече няма да ме видят- нито той, нито тя. Тога нейните въздушни кули рухнаха и тя започна да ни обижда и двамата. Аз си повиках такси и тръгнах да си излизам. Маргарит ме последва и си поговорихме съвсем нормално във входа. Извиних му се отново и се прибрах. От тогава не съм виждал нито нея, нито него. За смъртта му научих от полицаите, които ме прибраха. Това е, само да не разбере жена ми. Ако и този път ме хване, ще се разведе с мен.

 - Само още един въпрос- уморено попита Кочев- получихте ли доставка на пица?

 - Ами не. Май някой звънна на вратата, но Наташа изкрещя да се маха, че това не го засяга и звъненето повече не се повтори. Тогава си помислих, че е някой съсед, не съм и помислял за пицата.

 - Ще останете в ареста до изясняване на случая. Ще взема съдебна заповед. Помните ли на коя таксиметрова компания се обадихте?

 - „Комфорт такси“.

СЛЕДВА