Небето и земята се бяха слели и прегръдката им беше силна и болезнена. Валеше.
Трудно виждах пътя, чистачките на колата не успяваха да изтрият пороя от сълзи,
които небето изпращаше.Тъга обгърна душата ми и притиснах Николай до гърдите си.
Усетих как млякото намокри блузката ми. Протегнах ръка към детето и погалих
нежно косичката му. Скоро щеше да навърши годинка. Изпитах страх - силен,
неоснователен, необясним. Така си помислих тогава, а то е било предчувствие за
раздяла. Погледнах към Жоро, беше нервен и караше бързо. Помолих го да намали
скоростта, но той се усмихна и продължи уверено да преодолява коли и завои по
пътя, чиито очертания се размиваха пред очите ми. Дъждът не спираше.Светкавица
раздра небето и аз притворих очи. Беше за секунда и не видях колата, която се
вряза в нашата. Чух трясък и скърцане на ламарини. Николай изплака. Или така ми
се беше сторило. И всичко потъна в неописуема тишина. Не чувах, но виждах. ...