mem
28 results
2081
1
1256
1
„Господи, до колко пъти, като
съгреши брат ми, да му прощавам?
До седем пъти ли?
Исус му рече: Не ти казвам: До седем
пъти – до седемдесет пъти по седем.” ...
съгреши брат ми, да му прощавам?
До седем пъти ли?
Исус му рече: Не ти казвам: До седем
пъти – до седемдесет пъти по седем.” ...
3742
5
Виртуални лъжи - Delete
„Сто красиви лъжи не струват нищо
пред най-грозната истина...”
Достоевски ...
„Сто красиви лъжи не струват нищо
пред най-грозната истина...”
Достоевски ...
1306
3
Не мрази. Обичай.
Не проклинай. Прости.
Не забравяй. Помни.
Предаде те.
Не търсеше душата ти. ...
Не проклинай. Прости.
Не забравяй. Помни.
Предаде те.
Не търсеше душата ти. ...
1915
3
Между Небето и Земята има тесен път,
по който преминават само силните.
Между Небето и Земята е застинала Болката
от невъзможността да докоснеш Небето,
ако не превъзмогнеш постоянното падане по Земята. ...
по който преминават само силните.
Между Небето и Земята е застинала Болката
от невъзможността да докоснеш Небето,
ако не превъзмогнеш постоянното падане по Земята. ...
1251
Срещата със себе си е най-дългото пътуване.
По пътя винаги има следи от недовършени ремонти.
Когато срещнеш себе си, ще разбереш,
че си видял илюзията за това, което не си ти…
По пътя винаги има следи от недовършени ремонти.
Когато срещнеш себе си, ще разбереш,
че си видял илюзията за това, което не си ти…
1172
1
Да се докоснеш до болката
и да останеш прав,
да се срещнеш със смъртта
и да вярваш в безсмъртието,
да те удари дума на приятел ...
и да останеш прав,
да се срещнеш със смъртта
и да вярваш в безсмъртието,
да те удари дума на приятел ...
1732
4
Страхът е плод на неверието.
Силата се ражда от вярата.
Вярата побеждава страха
и носи изцеление на духа.
Единствената сила е в Любовта.
Силата се ражда от вярата.
Вярата побеждава страха
и носи изцеление на духа.
Единствената сила е в Любовта.
1354
- Защо ме търсиш там, където не мога да бъда?
- Защото краката ме отнасят по пътища,
скрили спомена за теб.
- Забрави за пътищата и пътеките,
те няма да те доведат до мен. ...
- Защото краката ме отнасят по пътища,
скрили спомена за теб.
- Забрави за пътищата и пътеките,
те няма да те доведат до мен. ...
1307
2056
В очите на Мадоната потърсих спомена за майката,
която не остана приведена над леглото ми.
В сълзите на Мадоната се огледах
и продължих да търся майката,
която загубих в прашния път на изпитанията. ...
която не остана приведена над леглото ми.
В сълзите на Мадоната се огледах
и продължих да търся майката,
която загубих в прашния път на изпитанията. ...
1279
Тишината в душата ми
е притихнало крило на птица.
Как искам да полетя
и да запеят в душата ми птиците,
чиито песни отдавна забравих. ...
е притихнало крило на птица.
Как искам да полетя
и да запеят в душата ми птиците,
чиито песни отдавна забравих. ...
1371
Животът е там,
където е сърцето ти.
Сърцето е там,
където е мисълта ти.
Мисълта е там, ...
където е сърцето ти.
Сърцето е там,
където е мисълта ти.
Мисълта е там, ...
1170
1
Не търси смисъла на живота в отъпканите коловози, които ще затруднят полета ти към онези светове, неизразими и непонятни, но носещи в себе си отговора. Смисълът на живота е в това до края да го търсиш като химера, която се приближава към жадната ти за истината душа, но останала недокосната, защото с ...
4932
1
2
Небето и земята се бяха слели и прегръдката им беше силна и болезнена. Валеше.
Трудно виждах пътя, чистачките на колата не успяваха да изтрият пороя от сълзи,
които небето изпращаше.Тъга обгърна душата ми и притиснах Николай до гърдите си.
Усетих как млякото намокри блузката ми. Протегнах ръка към д ...
Трудно виждах пътя, чистачките на колата не успяваха да изтрият пороя от сълзи,
които небето изпращаше.Тъга обгърна душата ми и притиснах Николай до гърдите си.
Усетих как млякото намокри блузката ми. Протегнах ръка към д ...
2405
3
Хората обичат да си разказват истории, чиито поуки не винаги достигат до разума им, а аз искам да разкажа една история, видяна през моите очи. Човекът се мисли за най-интелигентното и чувствително творение, но това е така, защото замаян от гордост, не проумява, че и други живи същества разбират свет ...
3188
1
Не си отивай.
Земята няма да помни следите от сълзата,
която я напои. Като болка.
Не си отивай.
Небето няма да прегърне птиците, ...
Земята няма да помни следите от сълзата,
която я напои. Като болка.
Не си отивай.
Небето няма да прегърне птиците, ...
1488
Цветята умират преди да разцъфтят.
Любовта угасва преди да изгрее.
Животът отминава преди да се родиш.
И всичко потъва в омарата
на голямата илюзия Надежда. ...
Любовта угасва преди да изгрее.
Животът отминава преди да се родиш.
И всичко потъва в омарата
на голямата илюзия Надежда. ...
1578
2
Моят свят си ти,
но твоят свят преплита прави,
построени от подредени точки,
които препъват мечтите ми.
Безкраят към който те водя ...
но твоят свят преплита прави,
построени от подредени точки,
които препъват мечтите ми.
Безкраят към който те водя ...
1724
Казано е да прощаваш
седемдесет по седем пъти.
А колко можеш да грешиш?
Прощавам, защото обичам.
Ти защо мълчиш? ...
седемдесет по седем пъти.
А колко можеш да грешиш?
Прощавам, защото обичам.
Ти защо мълчиш? ...
1479
Когато си на Земята,
търсиш утеха за очите.
Златистият облак,
облян от слънчеви лъчи,
не е поглед към Небето, ...
търсиш утеха за очите.
Златистият облак,
облян от слънчеви лъчи,
не е поглед към Небето, ...
1231
Човек не може да чуе посланията на Небето.
Шумът на дъждовните капки
заглушава шепота на звездите.
Шумът на дъждовните капки
заглушава шепота на звездите.
1213
1
Обичай ме,
за да остана красива.
В тишината на смълчаните думи
искам да видиш лицето ми,
посипано със лунен прах. ...
за да остана красива.
В тишината на смълчаните думи
искам да видиш лицето ми,
посипано със лунен прах. ...
1725
2
При теб ще дойда с последния дъжд
и с капките, окъпали небето,
ще отмия твоята тъга,
родена от забравата на битието,
в което хора, гари, дъжд, мъгла ...
и с капките, окъпали небето,
ще отмия твоята тъга,
родена от забравата на битието,
в което хора, гари, дъжд, мъгла ...
1564
1
Не ме търси сред хората,
в шепота на думите
и смеха на децата.
Аз съм другаде -
между Небето и Земята ...
в шепота на думите
и смеха на децата.
Аз съм другаде -
между Небето и Земята ...
1503
1
Не тъгувай за отминалия листопад.
Не поглеждай към падащия лист,
защото не всеки полет е във вярната посока.
Погледни нагоре и забрави земното притегляне.
Ти не си част от листопада, ...
Не поглеждай към падащия лист,
защото не всеки полет е във вярната посока.
Погледни нагоре и забрави земното притегляне.
Ти не си част от листопада, ...
1291
1
Когато вечерта прекърши смеха на деня,
а нощта запали факлата на изгрева,
тогава и ти ще тръгнеш към себе си,
потърсила не ден и нощ, а просто Светлина.
а нощта запали факлата на изгрева,
тогава и ти ще тръгнеш към себе си,
потърсила не ден и нощ, а просто Светлина.
1253
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
