Раздялата е прекрасно нещо! Особено, когато приключиш връзка, в която не си бил особено щастлив. Но колко по-щастлив можеш да бъдеш сам? За какъв се определяш - за сам или за самотен? Защото да бъдеш необвързан е еднакво трудно, колкото и да си във връзка.
Една от тайните на добрата връзка са компромисите. Би ли рискувал егото си, за да угодиш някому? Струва ли си? Кой губи и кой печели? Всичко трябва да бъде двустранно, защото даваш ли прекалено много от себе си, без да получаваш нищо в замяна, рано или късно се изчерпваш и просто няма как да продължиш да даваш, а и нищо не остава дори и за самия теб. Можеш единствено да стоиш и да чакаш нещата да се променят. Но каква е гаранцията, че биха се променили? Колко време би пропилял в чакане на промяната? А кога се отказваш? Как разбираш, че вече не си струва да се хабиш? Понякога егото е по-голямо от любовта и просто я погубва с времето. А времето не лекува раните, а ги превръща в грозни белези, които понякога кървят и болят.
Не знам кой ...