Раздялата е прекрасно нещо! Особено, когато приключиш връзка, в която не си бил особено щастлив. Но колко по-щастлив можеш да бъдеш сам? За какъв се определяш - за сам или за самотен? Защото да бъдеш необвързан е еднакво трудно, колкото и да си във връзка.

Една от тайните на добрата връзка са компромисите. Би ли рискувал егото си, за да угодиш някому? Струва ли си? Кой губи и кой печели? Всичко трябва да бъде двустранно, защото даваш ли прекалено много от себе си, без да получаваш нищо в замяна, рано или късно се изчерпваш и просто няма как да продължиш да даваш, а и нищо не остава дори и за самия теб. Можеш единствено да стоиш и да чакаш нещата да се променят. Но каква е гаранцията, че биха се променили? Колко време би пропилял в чакане на промяната? А кога се отказваш? Как разбираш, че вече не си струва да се хабиш? Понякога егото е по-голямо от любовта и просто я погубва с времето. А времето не лекува раните, а ги превръща в грозни белези, които понякога кървят и болят.

Не знам кой от двата пола превъзмогва по-бързо раздялата. Може би страдат еднакво или различно не им пука. Свободата е ценна и е едно от малкото неща, които притежаваме, затова не трябва да позволяваме на никого да оставя мръсни отпечатъци по нея, защото губи стойност. Не е задължително в една връзка да загубиш свободата си. Има безброй много хора, които могат да ни обичат безрезервно и без да накърняват егото и свободата ни.

Лошото е, че обикновено самотата се превръща във верен другар след раздялата. Съпровожда ни навсякъде и бди над нас винаги. Подсеща ни, че не всичко е наред. И колкото и да я пренебрегваме в ежедневието си, когато сложиш резето и останеш сам със себе си между четирите стени, тя започва да тежи и спира да те интересува това, че си прекалено силен, за да плачеш. Свършват сълзите, алкохолът, цигарите, пороците и става по-леко. За днес се оттърва. Но идва утре, когато трябва сама да решиш какво да облечеш без да се съобразяваш с тоалета на несъществуващия си партньор. И трябва някак сама да разкопчаваш ципа на роклята след тежък ден... И тогава пак ти натежава. Имаш чувството, че буцата заседнала в гърлото ти ще те задуши. Беззащитна лягаш с нея и заспиваш, а на сутринта ти е все тая какво ще си кажат хората, че си със същата дреха от вчера. Не хаеш за коментарите.

Едно знам. Нищо не е лесно. А щастието е абстрактно понятие.