Нощта бавно напредваше. Той стоеше сам в дома си и мислеше за нея. От последната им среща бяха минали само два дни, но бавният полет на часовете превръщаха времевата нишка още дълга и сякаш бяха изминали години оттогава. Погледна през прозореца и видя натрупалия сняг. „Какво ли прави тя сега?” -помисли си е продължи да гледа снега, осветяван от уличните лампи в бледожълта светлина. Спомни си много ясно деня, в който я бе срещнал – времето беше хубаво, слънцето леко припичаше и блестеше по прясно падналия пухкав сняг. Беше късният следобед. На път за работа той мина през градската градина, за да се полюбува на прекрасния пейзаж, върху който самата природа беше спестила повече от цветовете си, но за сметка на това бялото и черното бяха основни. Той погледна часовника си и разбра, че закъснява и забърза крачка. Но по пътя го спря една очарователна млада дама и го попита колко е часа. Когато я погледна, остана безмълвен. Беше толкова красива. Тъмната права коса се спускаше по раменета и на ...