Връщах се... Усмихната, безгрижна, заредена. Връщах се в България.
Хубаво ми беше в Гърция. Бели плажове, чисто море, хубава кухня... Пълен релакс. Чак не ми се прибираше. Шофирах и си тананиках някаква глупава песничка. Свърнах от главния път по табелата. Защо? Знам ли? Щеше ми се да се разходя още малко. На свобода, преди да се прибера в бетонното чудовище и да подхвана живота в познатия ритъм.
Вятърът разклащаше клоните мързеливо, едва-едва. Рошеше ги ласкаво, без да бърза. А те приглушено му отговаряха, свирейки на зелени листа.
Зяпах с глупава усмивка и благодарях на ум, че съм жива и здрава и мога да се насладя на тази проста радост.
Спрях пред магазина, пред хоремага, както му казват, да си купя минерална вода и цигари. Оглеждах се. Пак с усмивка, наблюдавах селския живот. От другата страна на столче стоеше жена. Много стара. Тя ми се усмихна, а аз само това чаках. Взех бисквити и кафе и - право при нея, в двора.
Баба Деса... Паднах като чух своето име. Още веднъж бях поразена, ...