Понякога прибирам в хладилника някоя и друга книга, ей така да и дойде акъла и друг път да не ме пари с глупостите си, от сорта "любовта е велика". Глупости, велик е този, дето е измислил алкохола, щото като свърши тая велика любов, идват едни по-велики нощи, с депресии, шоколади, но най-вече с алкохол. Така започваш да се напиваш, че на другия ден ни си влюбен, ни си загубен, нито щеш любов, само искаш да повърнеш.
Понякога оставям цветята да изсъхнат, нарочно, за да ги полея и да им се радвам, как се възстановяват, пък ако не живнат, ги изхвърлям, нали така се прави с ненужните неща, впрочем и с хората. Запленяваме ги, оставяме ги известно време на сухо и ако издържат, издържат, ако ли не на боклука. Хора много, а и цветя (е не са еднакви и не всеки заслужава на боклука, например онзи с гъстата коса, хубавите очи, големите мускули и сладките приказки, всъщност, като се замисля, май той ме изхвърли на боклука,но на тесните му дънки всичко е простено).
Понякога си оставям обувките пред ...