Сгушена на дивана пред камината, бях вперила поглед навън през прозореца и гледах как вятърът играе с последното останало листо на дървото пред входа.
Въздухът беше наситен с тишина и само от време на време пукането на дървата в камината я нарушаваше.
Мракът настъпваше бавно, влизаше в стаята и обсебваше цялото пространство около мен.
Единствено огънят все още не му позволяваше да ме обгърне, да ме потопи и разтвори в чернотата си.
Огънят...
Пламъците танцуваха вихрен танц в чашата с вино, но очите ми оставаха безизразни.
Тишината все по-плътно ме обгръщаше и със силните си ръце ме смазваше.
Чувствах се крехка, беззащитна и в същото време сякаш това не бях аз.
Гледах всичко това, но през чужди очи...
Погледът ми се прехвърляше от една на друга вещ, спираше за кратко на вазата с увяхналите от дълго време рози, на снимката на двама щастливо прегърнати и усмихнати влюбени, които ми изглеждаха далечни и непознати.
Да, знаех, че това съм аз, но това щастие изглеждаше толкова нереално на фон ...