Вървях по прашния път, осеян с маргаритки и макове, нацъфтели от двете страни. Бях се замислил и гледах надолу. Когато вдигнах глава, пред мен стоеше една усмихната, трикрака овца.
- Здравей! - ми каза тя
Останах много учуден. Говореща овца, трикрака, пък и щастлива.
- Здравей! Имаш много хубава усмивка.
Тя ме погледна и елипсовидните и зеници се разшириха.
- Да, защото съм щастлива, а всеки който е щастлив се усмихва красиво.
- От къде идваш носейки толкова щастие?
- От Рая, разбира се. Та нали и ти си се запътил на там.
- Така ли? Не знаех. Просто бях излязъл на разходка.
- Понякога излизайки "просто на разходка", всъщност си тръгнал към Рая.
Странно, не мислех, че отивам в Рая, но човек никога не знае, когато е тръгнал за някъде, дали не отива Там.
- А ти, защо се връщаш от Рая? ...