Влязох в тази кръчма, защото друга нямаше наблизо. Бях минал достатъчно път до това забутано градче, само да видя дали ще мога да се моткам по пътищата като едно време. Без цел и посока. С няколко банкноти в джоба, чифт бельо и чорапи в малкия сак. Колата паркирах отвън, алармата чак стресна неколцината възрастни жени, седнали на следобедна раздумка в проскубаната градинка, където две-три малки деца се мъчеха да си създадат радост с помощта на разбитите люлки и тревясалия пясъчник.
Няколко лица се обърнаха към мен, бързо прецениха, че не съм интересен и продължиха да пушат мълчаливо над иначе чистите дървени маси. Всичко беше толкова познато и провинциално. Старите календари с младите усмихнати хубавици, един плакат с кандидатите за местната власт от току-що миналите избори и две-три опърпани обяви за работа някъде в Испания или Гърция. Явно информацията за лесния гурбет бързо е привлякла вниманието на младите, не виждах човек под четиридесетте да убива времето нито тук, нито около мал ...