12 mar 2009, 17:41

Разказът 

  Prosa » Relatos
712 0 2
4 мин за четене
Влязох в тази кръчма, защото друга нямаше наблизо. Бях минал достатъчно път до това забутано градче, само да видя дали ще мога да се моткам по пътищата като едно време. Без цел и посока. С няколко банкноти в джоба, чифт бельо и чорапи в малкия сак. Колата паркирах отвън, алармата чак стресна неколцината възрастни жени, седнали на следобедна раздумка в проскубаната градинка, където две-три малки деца се мъчеха да си създадат радост с помощта на разбитите люлки и тревясалия пясъчник.
Няколко лица се обърнаха към мен, бързо прецениха, че не съм интересен и продължиха да пушат мълчаливо над иначе чистите дървени маси. Всичко беше толкова познато и провинциално. Старите календари с младите усмихнати хубавици, един плакат с кандидатите за местната власт от току-що миналите избори и две-три опърпани обяви за работа някъде в Испания или Гърция. Явно информацията за лесния гурбет бързо е привлякла вниманието на младите, не виждах човек под четиридесетте да убива времето нито тук, нито около мал ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Николов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??