Въпросният инквизитор, Валерий, се оказа дребен мъж на средна възраст. Сиво на цвят лице, сива коса, сиви очи. Човек би казал, че целият е Сив и че се е родил да бъде Инквизитор. Те, инквизиторите, винаги имат сива аура. Все едно някакъв сив чаршаф се спуска над предходната им аура – Светла или Тъмна – и ги маскира от околните. Но не напълно. Валерий, каквото и да правеше, не можеше да скрие от мен факта, че някога, преди да стане част от редиците на Сивите, е бил Светъл. Което обясняваше отношението му към младия Тъмен маг. Въпреки че по начало Сивите трябва да са неутрални. Но никой не е идеален.
- Универсален маг? – попита той кратко, след като се ръкувахме.
Аз кимнах – моята аура също не може да се скрие, поне не от него.
- Не се срещат често – заключи той с почти научен интерес.
Започвах да си мисля, че една част от него иска да ми направи дисекция.
За разлика от неговата, моята аура е ту Тъмна, ту Светла – постоянно се мени. Общата картинка напомня по-скоро на символа ин-ян – Све ...