Общо-взето, Надежда Семьоновна приличаше на обикновена отрудена човешка жена. И за да не изневери на този образ, тя ни почна от вратата:
- Кажете - обърна се тя към Глухарьов,– нали няма да нараните моя Коля?
Това вече почваше да ме дразни – в крайна сметка аз бях Различната и й бях старша по ранг.
- Коля ли? – попита Глухарьов и се усмихна. – Кой е Коля?
- Николай, синът ми – притеснено отвърна тя.
- Няма да го нараним госпожо – отвърнах раздразнено аз. – Може ли все пак да влезем? – и кимнах към вътрешността на жилището.
- Ах, да, заповядайте – сякаш сега се опомни жената и отстъпи, за да влезем малкото и полумрачно коридорче.
Тази жертва на домашно насилие от Различен тип почваше сериозно да ме дразни. Или искаш помощ и я получаваш като понасяш и последствията, или не искаш помощ и търпиш чудовището, което си отгледала, но без възражения. В крайна сметка, оперативните от Нощния щяха да пометат с него.
Глухарьов започна делово да сваля палтото и шала си и реших да последвам примера м ...