Секунди по-късно реших да изчакам. Гневът винаги е лош съветник, а аз имах право само един ход. Ако се издъня, трябва да викам Нощния и да пусна предупреждение до Дневния, което си беше все едно да кажа на Хесер и Завулон, че не ме бива. А това никак не ми харесваше като опция. Висш маг или не, все пак трябваше да мисля с главата си. Колкото и да не ми се иска понякога. Така, да видим какви са фактите. Седнах на пръстения под пред вратата (интересно, каква пръст на шестия етаж?!) и започнах да разсъждавам. Добре, че във всеки слой на Сумрака времето тече все по-бавно от човешкия свят.
Малкият беше поставил много опасно заклинание пред вратата си и видимо беше пазен от Дневния. Дотук добре. Какви тогава бяха моите козове тогава? Освен разликата в равнището, която не винаги е плюс, защото децата са много изобретателна паплач. Майката нямаше да ми помогне, а Глухарьов, макар и едър милиционер със заплашителна външност, е просто човек. Не можех да изложа него или майката на опасност. Значи ...