- Добре, че аз знам. Идиот такъв! А какво щеше да правиш, ако не бях дошла?! – казах аз и отново му шибнах един зад врата. Той си затрая.
- Какво да правя? – явно беше приел факта, че е сгазил лука и сега се държеше като дете, което е хванато да прави беля.
Край с нахакания тийнейджър. Точка за мен.
- Повтаряй думите след мен! – казах аз и сложих ръка върху неговата, за да направлявам движенията му. Иначе нищо нямаше да свършим.
Отне му десет минути да свали заклинанието, но накрая се справи. Успя да прескочи бариерата, само че доста кожа остави по бодливата тел. Обаче прескочи. Ако не се забърка в някоя каша, може да стигне далеч. Просто сега се беше гипсирал от страх. Целият беше вир-вода и трепереше.
- Сядай на кревата! – изкомандвах аз и той се подчини.
Отидох да отворя вратата и заварих пред нея Глухарьов с насочен пистолет, а до него уплашената майка. Колко ли време се бях бавила, та той е тръгнал да избива ключалката с изстрели. И още по-лошото: как точно е успял да убеди майкат ...